8.2 C
Sofia

Етническа революция на Балканите – България и целият Балкан загива

Публикувано на:

Етническа революция на Балканите

В Източна Европа и на Балканите се наблюдава една продължаваща тенденция на увеличаване на етническата група на ромите поради много високата раждаемост при тях, за сметка намаляването на местното население поради ниската раждаемост. До 2050 г. Румъния, България, Унгария, Словакия и Сърбия може да са нации с ромско мнозинство.

Етническият състав на източната периферия на Европейския съюз е предопределен да се промени дълбоко в близко бъдеще според множество направени демографски прогнози и  анализи, изготвени от изследователски институти и демографски центрове на България, Румъния, Унгария, Сърбия и Словакия.

Всяка от тези страни е домакин на важни ромски общности, заселили се на тези територии от 1000 г., чието демографско развитие нараства през последните десетилетия поради намаляването на раждаемостта на местното население под нивото на плодовитост, което може да осигури смяна на поколенията. Вземайки предвид средното равнище на плодовитост, което е 2,1 деца на жените и изселването на милиони в детеродна възраст към страните от Западна Европа особено след падането на комунистическите режими имаме спад в броя на децата, които жените имат. Статистиката обаче показва, че докато при местното население има спад на раждаемостта, то при ромите се отчитат високи и постоянни нива на раждаемост.

Демографските прогнози, изготвени от ООН и Световната банка, предвиждат обезлюдяване на планетата, като най-сериозното и бързо такова, ще се случи на Балканите от сегашния период до 2100 г.: до 2050 г. България, Румъния и Сърбия ще изгубят повече от 15% от жителите си и до 2100 г. ще преминат съответно от 7 милиона и 128 хиляди жители(2017 г.) на 3 милиона и 400 хиляди, от 19 милиона и 710 хиляди жители на 10 милиона и 700 хиляди и от 7 милиона и 57 хиляди на 5 милиона и 330 хиляди.

България е страната, в която обезлюдяването вече върви с бързи темпове: 60 000 души по-малко на година, 164 на ден.

В същия период, в който коренното население почти ще изчезне, ромите трябва да се превърнат от малцинство в първа етническа група: очевидно неизбежна демографска революция, с която са свързани неразривно значими последици за обществото, икономиката, културата и политиката.

Преобладаващото мнозинство от ромските общности в балканските страни са концентрирани в етнически хомогенни крайградски квартали, характеризиращи се със социално изключване и гетоизация, без или със слаб достъп до основни услуги, като образование и здравеопазване. Освен това високите нива на неграмотност, съчетани с ниска продължителност на живота и висока детска смъртност, обясняват голяма част от високата плодовитост, която навсякъде е над 3/4 деца на жена.

Румъния, България, Унгария, Сърбия и Словакия са най-емблематичните случаи на тази етническа революция.

Етнически групи и разпространение на Балканите (Източник: Global Millennial)

Ромският въпрос в Румъния

В Румъния в периода от 2002 г. до 2011 г. общото изследвано население е намаляло от 21 милиона и 680 хиляди на 20 милиона и 121 хиляди. По-задълбочен анализ показва, че през отчетното десетилетие е регистрирано числено намаление във всяка етническа група,

като най-сериозното е сред румънците.Те преминаха от 19 милиона и 399 хиляди на 16 милиона и 792 хиляди, с изключение на ромите, които се увеличиха с 535 хиляди до 619 хиляди.[1] [2]

В действителност броят на ромите спрямо общото население може да бъде много по-висок и ще бъде между един милион и 200 хиляди и три милиона и 500 хиляди, според  предоставените оценки от Националния съвет на ромите и Националната стратегия за интегриране на ромите към Съвета на Европа, Националната агенция за ромите и Центъра за демографски изследвания (DRC) на Румъния Академия.

Василе Гецау, директор на ДРК, разработи анализ на сценария, който получи широк медиен отзвук в страната, като взе предвид резултатите от изследване от 1992 г., проведено от Каталин Замфир от Института за изследване на качеството на живот, според което по това време ромите ще са били около милион вместо анкетираните 400 хиляди.

Според Гецау, ако разликата между нивата на раждаемост на румънските жени (1,2-1,3 деца на жена) и ромите (3 деца на жена) остане непроменена, до 2050 г. ромите може да представляват 40% от цялото население и да станат първата етническа група до 2060 г.. В същия период румънското население ще бъде изправено пред сериозен процес на застаряване, в резултат на който румънците над 65 години ще представляват 31% от всички граждани на страната още през 2030 г.

Проучване на Националния институт за икономически изследвания и ДРК, озаглавено „Демографски спад на населението на Румъния” (Демографски спад и бъдещето на румънското население) е стигнал до подобни заключения: румънското население ще изчезне поради изселването, повече от един милион и 500 хиляди емигранти в периода 1990-2007 г., а също и поради силната разлика в раждаемостта между етническите групи в страната, 25,1 родени на 1000 роми, 17,8 родени на 1000 турци, 16,9 родени на 1000 украинци и само 10,2 родени на 1000 румънци.

Съжителството между румънци и роми вече е сложно днес, както поради разпространението на антициганизма в големи части от румънското население, така и поради липсата на воля на ромското малцинство за истинска интеграция. Според Илие Динча, секретар на Националния съвет за борба с дискриминацията и бивш директор на Националната агенция за ромите, политиките на социално включване, предприети от различните правителства през годините, се провалиха главно поради причини, приписвани на ромите. Политиките за повишаване на осведомеността относно значението на посещаването на училище се сблъскаха с продължаващото преждевременно напускане училище, а политиките за приобщаване на пазара на труда се сблъскаха с културата на паразитизъм, създадена от социалната държава.

Твърденията на Динча се потвърждават и от разследване на The Economist от 2015 г. за интеграцията на ромите на пазара на труда, според което само един от петима румънски роми е бил нает по това време.

Ромският въпрос в България

В България за периода 2001-2011 г. общото изследвано население е намаляло от 7 милиона 932 хиляди на 7 милиона 354 хиляди. По-специално, българите отбелязват намаление от 6 милиона 655 хиляди на 5 милиона 664 хиляди, а също и ромите, втората по големина национална етническа група, отбелязват леко намаление, от 370 хиляди на 325 хиляди души. Всъщност действителния брой на ромската общност може да бъде много по-висок, като се имат предвид онези, които се самоопределят като турци или българи поради религиозни възгледи или кланово-семейна история, и тези, които предпочитат да не декларират своята етническа принадлежност (14,9%). Анализирайки тези възможности и етническия състав между възрастовата група 0-9 години, Българската академия на науките повиши процента на ромите на 11%, а Центърът за демографски политики на София на 16-17% – т.е. един милион души.

Центърът за демографски политики на София изготви няколко демографски прогнози, разработени на базата на емиграцията, смъртността и раждаемостта на етническите групи в страната, които в момента са разделени от важни различия и в бъдеще ще кристализират или акцентират – освен ако няма да бъдат радикални промени в националната динамика. До 2050 г. българите може да станат третият етнос в страната, около 800 хиляди души, изпреварен от ромите, 3 милиона и 500 хиляди и от турците, 1 милион и 200 хиляди; до 2100 г. историческа България може да престане да съществува, тъй като е населена с 8 милиона роми, 1 милион и 500 хиляди турци и само 300 хиляди българи.

Положението на българските роми е най-сериозно на Балканите в светлината на процентното отношение на малцинството и за бъдещата демографска динамика, която ще превърне България в първата квазиетническа ромска страна в света.

Демографската трансформация ще бъде по-травматична от другаде при липсата на политики, насочени към социално включване, подобряване на грамотността, професионализация и интеграция на ромите, защото вече днес България е европейската страна, в която антиромската политическа реторика е по-застъпена и с най-голямо междуетническо напрежение.

Последните проучвания на Световната банка по ромския въпрос в България, проведени съответно през 2003 г. и 2010 г., показват някои много обезпокоителни данни: 15% от ромите не са получили никакво образование, докато 89% от тях притежават само начално образование;  всяка година българската икономика губи около 526 милиона евро поради недостатъчната интеграция на ромите в националния пазар на труда. Отново през 2015 г., според оценки на Световната банка, само един от всеки петима роми е бил нает.

Ромският въпрос в Унгария

В Унгария в периода 2001-2011 г. общото изследвано население е намаляло от 10 милиона и 198 хиляди на 9 милиона и 937 хиляди. Освен това в този случай един по-задълбочен анализ показва, че през референтното десетилетие е имало значително намаляване на числеността на преобладаващата етническа група, унгарците, от 9 милиона и 416 хиляди на 8 милиона и 504 хиляди единици, докато ромите са се увеличили от 189 хиляди на 315 хиляди.[3] [4]

Както и в другите страни реалните размери на ромската общност вероятно са по-големи, може би между 500 хиляди и един милион. Данните са взети от Националния съвет на ромите и Националната стратегия за интегриране на ромите към Съвета на Европа и според изследване на университета в Дебрецен.

Очакваното в близко бъдеще изпреварване на унгарците от ромите не може да стане по мирен начин без радикални промени в унгарското общество, тъй като това малцинство е до голяма степен изключено от света на труда (през 2015 г. само един от всеки шест роми е имал работа според Bank World). Налице са високи нива на отпадане от училище и условията на ендемична бедност и сегрегация, които подхранват тревожна тенденция към участие в престъпни дейности, което от своя страна е източник на допълнително напрежение с коренното население.

Според проучване на The Independent от 2011 г., включването на ромите в Унгария е много далеч:една трета от ромските деца не завършват основно образование, средното ниво на безработица в общността е 85% – с пикове от 100% в някои региони. Освен това разликата между нивата на раждаемост на унгарците и ромите ще доведе до етнически преобръщане в близко бъдеще, като се има предвид, че почти всяко второ бебе е от ромски произход и половината от унгарските роми са под 20 години.

Ромският въпрос в Словакия

В Словакия в периода 2001-2011 г. общото анкетирано население отбелязва леко увеличение от 5 милиона и 379 хиляди на 5 милиона и 397 хиляди. Освен това в този случай етническите словаци намаляват, от 4 милиона 614 хиляди на 4 милиона 352 хиляди, докато ромите нарастват, от 89 хиляди на 105 хиляди.[5] [6] Както и в други страни, Националния съвет на ромите и Националната стратегия за интегриране на ромите към Съвета на Европа показаха тук, че през 2012 г. ромите може да са между 380 000 и 600 000.

През 2002 г. изследователят Акти Братислава публикува „Прогнози за ромското население“, в който се опровергават данните от преброяването от предходната година, като се заключава, че ромите вероятно са около 378 хиляди, което съответства на 7,2% от общото население, 37% от тях под 15 години. Той изчисли, че ромите ще нараснат до 530 хиляди до 2025 г., ставайки 9,6% от общото население.[7]

Разликата в нивата на раждаемост между словаците и ромите трябва да превърне последните в първата етническа група до 2050 г., според някои демографски прогнози, разработени от Инфостат.[8]

Както и на останалите Балкани,  етническата революция се случва в контекст на силен конфликт и социално разделение: 17% от ромите живеят в етнически гета и само един от всеки шестима роми е бил интегриран на пазара на труда през 2015 г. според Световната банка. Липсата на включване и поддържане на непроизводителност, генерира годишни икономически загуби, равняващи се на около 7% от БВП .

Ромският въпрос в Сърбия

В Сърбия в периода 2002-2011 г. населението е намаляло от 7 милиона и 498 хиляди на 7 милиона и 186 хиляди. В детайли, сърбите са преминали от 6 милиона и 212 хиляди до 5 милиона и 988 хиляди, докато ромите се увеличават от 108 хиляди на 147 хиляди.[9] [10] Освен това в този случай броят на ромите вероятно може да е по-висок от преброяването, вероятно между 400 хил. и 800 хил. (2012 г.) според Националния съвет на ромите и Националната стратегия за интегриране на ромите към Съвета на Европа. Националната ромска общност изпитва сериозни проблеми на дискриминация, изключване от пазара на труда, неграмотност и гетоизация. През 2015 г. нивото на безработица сред сръбските роми е 60%, една пета от ромските деца са посещавали начално училище, само 8% от ромите са завършили средно образование, процентът на напускащите училище в началното училище е между 70% и 90%, и две трети от ромите живеят в общности и селища с малък или никакъв достъп до вода и електричество.

Други интересни и актуализирани данни за положението на сръбските роми идват от проекта Finally от 2013 г. на изследователите Ана Попович и Йелена Станкович: 80% от ромите са напълно или функционално неграмотни, а коефициентът на раждаемост е 5,32 деца на жена, като цели 7,9% от ромските жени са с 11 или повече деца.[11]

Въпреки липсата на демографски прогнози за Сърбия, чрез бързо и просто сравнение на голямата разлика между нивата на раждаемост на ромите (5,32 деца на жена) и сърбите (1,46 деца на жена през 2015 г., според Световната банка), дори в този случай в близко бъдеще ще настъпи етнически преобръщане със сходни, ако не и по-високи темпове на тези в България и Румъния.

Ромската общност и диаспора в Европа. Картата потвърждава значителното присъствие на роми на Балканите (Източник: The New York Times)

Изводи

Така между 2040 и 2060 г. в Румъния, България, Унгария, Сърбия и Словакия ромите ще се превърнат в етническо мнозинство в ущърб на местните жители; демографска революция, която вече създава предпоставки за дисбаланс и конфликт в условията на хронична изостаналост, пространствена и социална сегрегация, ендемична бедност и неграмотност, в които това малцинство остава както поради по-голямата си раждаемост и желание да стане мнозинство, така и поради липсата на воля за реална интеграция.

Програмите за социално включване, дори субсидирани от фондовете на ЕС, не са имали желания ефект и ромите продължават да живеят в условия на лишения и крайна бедност, в етнически анклави, където често липсват основни услуги – елементи, които отчасти обясняват склонността към висока раждаемост и сериозно участие в незаконни дейности. Това е самоусъвършенстващ се порочен кръг на изоставане, социално изключване и антициганизъм, който при липсата на далновидни визии е предназначен да влоши неизбежната етническа революция.

Основното предизвикателство в тези страни ще бъде превръщането на ромите от непродуктивни и неграмотни граждани в продуктивни такива, напълно интегрирани в пазара на труда и обществото, в светлината на необходимостта от запълване на разликата в доходите, свързана с ниската раждаемост и застаряването на населението сред местните жители, които рискуват да причинят срив на системите за социална сигурност и, в допълнение, фалит на държавите.

Някои оригинални експерименти, които се провеждат днес, като например органът за самоуправление на ромите в Унгария, биха могли да бъдат адаптирани според националните особености, за да се коригира неуспехът на изпълняваните до момента програми. Золтан Балог, министър на човешките ресурси по време на третото правителството на Орбан, предложи прилагането на поредица от публични инвестиции в заетостта в ромски общности, подкрепени от инвестиции в работно и образователно обучение, за да се увеличи броят на ромите, притежаващи дипломи и степени.

В допълнение към инвестициите в заетост и интеграция ще бъде много важно да се инвестират в образованието, за формиране на сексуална култура, насочена към намаляване на високите нива на полово предавани болести сред ромите, и за насърчаване на форми на планиране на родителството, за да се защитят ефектите от политиките за растеж и развитие от опасностите от пренаселеността. В тази връзка изследванията върху сексуалната култура и репродуктивното поведение в българската ромска общност на М. Семерджиева, Н. Матева, И. Димитров, И. Попов, И. Христова и С. Стойков, считани за общовалидни за голяма част от европейските ромски реалности, може да се използва като отправна точка за формулирането на политики, адаптивни към ромската специфика.

Основните резултати от тези проучвания показват значението на инвестициите в култура и образование: 57,3% от българските ромски жени са родили първото си дете между 15 и 17 години, 78% не използват никаква контрацепция, само 12% имат известни познания за превенцията на полово предавани болести, средната брачна възраст е 15 години, а в 54% от случаите бременността не е била планирана, но все пак е извършена по културни причини.[12] [13]

Динамиката на бъдещия растеж и развитие на Балканите ще зависи от това как ромските общности ще бъдат интегрирани в икономиката и обществото, тъй като продължаващото игнориране на неизбежна промяна ще влоши още повече една вече несигурна и конфликтна ситуация.

Бележки

[1]Преброяване от 2002 г.: http://www.insse.ro/cms/files/rpl2002rezgen1/14.pdf

[2]Преброяване от 2011 г.: http://www.insse.ro/cms/files/statistici/comunicate/alte/2012/
Comunicat%20DATE%20PROVIZORII%20RPL%202011e.pdf

[3]Преброяване от 2001 г.: http://www.nepszamlalas2001.hu/eng/volumes/24/tables/load1_4_1.html

[4]Преброяване от 2011 г.: http://www.ksh.hu/docs/hun/xftp/idoszaki/nepsz2011/nepsz_03_00_2011.pdf

[5]Преброяване от 2001 г.: http://sodb.infostat.sk/scitanie/eng/2001/format.htm

[6]Преброяване от 2011 г.: http://www.infostat.sk/vdc/pdf/Pop_vyvoj_2011_def.pdf

[7]Прогноза за ромското население в Словакия до 2025 г.:http://www.infostat.sk/vdc/pdf/projection2025rom.pdf

[8]Прогнози на Infostat: http://www.infostat.sk/vdc/pdf/Prognoza2060.pdf

[9]Преброяване от 2001 г.: https://www.osce.org/serbia/30908?download=true

[10]Преброяване от 2011 г.: http://media.popis2011.stat.rs/2012/Presentation_Ethnicity.pdf

[11]Резултати от проекта Finally: http://finally.splet.arnes.si/files/2013/12/SRB-National-Report_DEF.pdf

[12]Сексуално поведение и контрацепция сред населението от ромски произход: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10726348

[13]Сексуална култура на циганското население: https://www.researchgate.net/publication/13092264_Sexual_culture_of_gypsy_population

Препратки

Оценки и официален брой на ромите в Европа (2012), Съвет на Европа по въпросите на ромите

Марица, И. (06/03/2016), Колко роми живеят в Румъния? Romania Insider, (достъп: 20/08/2018)

(21/01/2011), Ilie Dinca: In Romania sunt 2.000.000 de romi, Adevarul, (достъп: 20/08/2018)

(01.04.2011), O romanca naste in medie 1,3 copii, o romanca de etnie roma 3 copii: Cum va arata  Romania in 2050 г., Gandul, (20/08/2018)

(18/08/2011), 2 milioane de tigani din Romania, indemnati sa-si recunoasca etnia, in 2050 vor fi 40% din populatie, InCont, (20/08/2018)

Danaila, A., (06/06/2007), Pana in 2050 populatia Romaniei ar putea scadea cu alte 4 milioane, Romania Libera, (достъп: 20/08/2018)

(04/06/2015), The Roma: Left Behind, The Economist, (достъп: 20/08/2018)

Kearney, S. (01/08/2017), Кои са ромите? EuroNews, (достъп: 20.08.2018 г.)

(31.08.2015 г.),проф. Илона Томова: Има области с 40% деца роми, държавата им е длъжник, Zaman, (достъп: 20.08.2018 г.)

(22.11.2010 г.),Учени алармират за апокалиптичен сценарий за българския етнос, Новините, (посетен: 20.08.2018 г.)

Димитрова, И., (02.06.2011), Роганската общност в България: тенденции и перспективи, Лимес, (посетен: 20.08.2018)

(24/09/2015), Трудният живот на ромите в Сърбия, Scholars Strategy Network, (достъп: 20/08/2018)

Luxmoore, J., (18/07/2016), Roma still at Europe’s margins, National Catholic Reporter, (достъп: 20/08/2018)

Скленка, М., (02/09/2014), Позитивно родителство сред ромските общности в Словашката република, Мрежа за ранна възраст на ромите, (достъп: 20/08/2018)

Kovacova, J. (01.07.2014 г.), За достойнството на ромите в Словакия, Alusta, (достъп: 20.08.2018 г.)

(23/02/2018), Разрастването на ромското малцинство в Унгария – завладяващо ново проучване, Hungarian Free Press, (достъп: 20/08/2018)

(02/04/2015), Anita, E., Roma népességrobbanás – A HVG meglepő térképet közöl, Valasz, (достъп: 20/08/2018)

(10/07/2011), Унгария в криза: Напрежението с нейното циганско население заплашва да разкъса източноевропейската държава, The Independent, (достъп: 20/08/2018)

(04.09.2015 г.), демографската революция в Унгария? Ромските младежи представляват една трета от всички студенти в страните от Източна Унгария, Hungarian Free Press, (достъп: 20/08/2018)

Последвайте ни в телеграм

https://t.me/bnm_bg

Харесайте ни и във фейсбук

https://facebook.com/bgnational.media/

Вашето мнение?
+1
0
+1
1
+1
0
+1
0
+1
0
+1
2
Петър Баев
Петър Баевhttps://bgnational.media/
Разследващ журналистБивш съветник по националната сигурностПравителствени отношенияЕксперт по статистика и математика

ПОДОБНИ

НАЙ-НОВИ