🎉🎆 Честит празник, София! Сердика – Средец – Триадица – София
Столицата на България е неповторим град, който расте, но не старее и има повече от 7000-годишна история!
Възникнал около горещ минерален извор, на кръстовището на изключително важни пътища, свързващи Западна Европа с Мала Азия и Близкия изток и Балтийско с Егейско море, градът София е видял и помни много. Хилядолетно постоянство, с което могат да се похвалят много малко европейски градове.
Идеята София да стане столица е на проф. Марин Дринов. Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.
Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 г. Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.
В своето многовековно развитие София винаги играе важна роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея.
Често се питаме какво е София за нас. Логичният отговор би бил роден град, но подобен отговор би бил твърде прозаичен. Защото тя е преди всичко друго усещане. Усещане за уют, за носталгия, за история, за славно минало, за народ, който има своите недостатъци, но който не се е предал никога… Мнозина не биха се съгласили с нас и вероятно имат своето право.
Но е нужно да се научим да виждаме красотата на същите тези места, на които те виждат просто един мръсен, шумен и прекалено забързан град. Защото градинката на Солунска и до днес ухае на кафе, канела и кроасани, Борисовата – на прясно окосена трева и разноцветни багри, куполът на Народния театър и до днес отразява така красиво слънчевите лъчи, сякаш сгушен в разкошната къща на Гендович отстрани…
Честит празник и на всички, които носят имената София, Вяра, Надежда и Любов! „Расте, но не старѣе“
Подкрепете ни във телеграм
Харесайте ни и във фейсбук
https://facebook.com/bgnational.media/
