Тежки дни предстоят за Кирил Петков. Чистият и неопетнен азерски газ се обагри с кръв за пореден път след непровокираното нападение на Азербайджан срещу Армения. Този път става въпрос за същинска Армения, не за Нагорни-Карабах. Азерите обстрелваха цяла нощ с артилерия и ракети пограничните градове Джермук, Горис и Сотк. Обстрелваха не само казарми и военни цели, а цивилна инфраструктура. Правилното определение за тези действия би било “безразборно” или дори “варварско”.
![](https://bgnational.media/wp-content/uploads/2022/09/image-37.png)
Как ще реагира евроатлантическата общност на това? Със сигурност не можем да очакваме от малка държава (каквато Азербайджан безспорно е) в пълномащабен конфликт не просто да запази настоящите си нива на добив, но и да ги увеличи спрямо нуждите на Европа. При продължаване на този конфликт регионът ще изпадне в криза отвъд бойните действия – икономически война с Иран и Армения може сериозно да ограничи потенциала на азерската финансова и търговска система.
И в този ред на мисли, за ценности или за търговия ще си говорим? Напоследък в родните медии “евтиният азерски газ” стана устойчиво словосъчетание. Обикновено, когато се налага да повтаряш нещо отново и отново, то не е, защото повтореното е истина, а защото искаш да му придадеш някаква реална стойност, която просто не съществува. Нима може този газ да е евтин при моралната тежест, която го съпътства?
А кое може да е следващото убежище за надеждите на България за достъпен, евтин и неопетнен с жестокост газ? Бившият премиер Петков навярно ще триангулира в посока Алжир. Но там го чака друг кървав и страстен конфликт – този за Западна Сахара със съседно Мароко, който през 1963г. прераства в краткотрайна, но много брутална война. Заради него отношенията в региона продължават да са обтегнати, а Алжир струпва оръжия за евентуална ескалация.
Последователността изисква от градската общност да осъди азерската агресия и да обяви готовността си да санкционира азерските производство и износ. Това няма да е безболезнено – малко известен факт е, че Азербайджан, подобно на Китай, от години купува сериозни части от приватизирани бивши държавни индустрии, компании и активи. Така се случи в съседна Гърция, например, когато “Тройката” принуди държавата да се откаже от практически всичко, което притежаваше и да го разпродаде на търгове за жълти стотинки.
Ще бъде трудно, но демократичната общност трябва да се обедини около осъдителна позиция срещу средновековната жестокост на Азербайджан и да покаже, че България е солидарна с братския арменски народ. Дали Кирил Петков ще има смелостта?
Подкрепете ни във телеграм
Харесайте ни и във фейсбук
https://facebook.com/bgnational.media/