4.2 C
Sofia

На 30 май 1876 г. се провежда първото сериозно сражение на Ботевата чета на българска земя

Публикувано на:

На 30 май 1876 г. се провежда първото сериозно сражение на Ботевата чета на българска земя. Ден след стъпването си на брега близо до Козлодуй, четата продължава движението си по шосето за Враца и осъмва на Оходенския мост, на 5 – 6 км от Милин камък и на 25 км от Враца. Когато четата се приближава до с. Баница, е нападната от черкези и башибозук. Противникът, около 200 души, се появява от двете страни в тила. Това е първата сериозна среща с врага.

Съзнавайки реалната опасност от обкръжение, Никола Войновски заповядва на авангарда да заеме възвишенията Банин връх и да открие огън по противника. Така дава възможност на основното ядро да се изкачи по източната част на възвишението Милин камък и от удобна позиция да приеме боя. Същевременно е взето решение при първа възможност маршът към Балкана да продължи.

Пътят на Ботевата чета

До обед четниците подготвят индивидуални прикрития за отбрана, разполагайки се в три реда един над друг. Първата атака е предприета около 13 ч. от башибозуците от с. Мраморен срещу източните позиции на отряда. Местността е твърде открита, а за мнозина четници това е първият огневи бой в живота им, така че и атакуващите, и защитниците дават значителни загуби, но неприятелят е отблъснат. Настъпва и башибозукът от с. Баница към позициите на авангарда на Банин връх.

Час след началото на боя, вместо очакваната помощ, от Враца пристигат два бюлюка редовна войска, които от дистанция около километър откриват огън с далекобойните си пушки и с две оръдия. Четниците нямат възможност да отвърнат на огъня и са им нанесени сериозни загуби. Още при първата директна атака обаче неприятелят е разпилян с добре организирана стрелба, а по същия начин до вечерта са отбити още две атаки.

Костницата на Ботевите четници в с.Скравена

Близо 30 четници обаче са ранени или убити, между тях и знаменосецът Никола Симов. Той е ранен и вероятно по-късно убит на хълма Милин камък, заедно с поп Сава Катрафилов. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака от Сливен, който се заклева, целувайки дръжката на знамето със следа от кръвта на Никола Симов.

През нощта четата успява да се промъкне между турските постове и, разделена на две групи, се насочва към по-високия планински гребен Веслец. Всички все още очакват подкрепа от въстаналите българи.

Поклон, бойци за Майка България!

Подкрепете ни във телеграм

https://t.me/bnm_bg

Харесайте ни и във фейсбук

https://facebook.com/bgnational.media/

Вашето мнение?
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0

ПОДОБНИ

НАЙ-НОВИ