8.2 C
Sofia

На 1-ви юни 1876 г. е убит Христо Ботев, един от великаните в българската история!

Публикувано на:

След битката при Милин камък Ботев и четниците се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това за жалост не се случва. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и над 20 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 30 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.

Лобното място на Ботев в местността Йолковица под връх Камарата

Към полунощ срещу 1-ви юни четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции. Вечерта на 1 юни, след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място.

Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове и до днес. Все по често се налага мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. Съществуват две основни версии за смъртта му. Първата, която е широко застъпена в популярната историография е, че е застрелян от турски войник, а втората, която рядко се коментира и е основана на становища на вещи лица и анализатори е, че е убит от свои четници. Според експертни заключения, съобразени с разстоянието, от което е стреляно, светлината по това време на денонощието, релефа на местността и характеристиките на оръжието, което е използвано по онова време от редовната армия, излиза, че първата версия е малко вероятна. След смъртта на Ботев тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден, главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.

Паметникът на Околчица, поставен в чест на Христо Ботев през 1939 г.

Като национален революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.

27 май 1890 г. Тържество на централния площад във Враца за откриване паметника на Ботев в присъствието на княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов34617:59

Поклон пред героя, който даде всичко за България!

Подкрепете ни във телеграм

https://t.me/bnm_bg

Харесайте ни и във фейсбук

https://facebook.com/bgnational.media/

Вашето мнение?
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0

ПОДОБНИ

НАЙ-НОВИ