22.8 C
Sofia

Голяма победа за българския Лев! Референдумът е официален! Но финалната битка тепърва предстои…

Публикувано на:

Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.

Референдумът за спасяване на българския лев, иницииран от политическа партия “Възраждане”, официално премина прага от 400 000 души, необходим за провеждане на незабавен референдум.

Над, 470 000 официални подписа бяха признати и референдумът беше легализиран. Около 140 000 подписа бяха невалидни поради неправилно изписана определена информация, като например адреси.

Но въпреки това необходими са само 400 000.

Това означава, че българският народ може да има думата за бъдещето на България. Но това все още не е сигурно, новата коалиция ДПС-ГЕРБ-ДП/ПП се опитва да установи еврото над лева, докато говорим.

Опитват се да направят това преди референдума, защото знаят, че ще загубят, ако се стигне до него.

Страницата ‘Просто Човек‘ коментира:

‘РЕФЕРЕНДУМ ЩЕ ИМА!

А в същото време новата коалиция обещава да предприеме действия за влизане в Еврозоната. За тях мнението на народа не означава абсолютно нищо! Честито на всички, които гласувахте за тях, честито и на тези, които не гласувахте изобщо. За жалост всички ще отнесем последствията от действието или бездействието на останалите.

п.п. Следващата стъпка е гласуването в Народното събрание. То е формално: НС е длъжно да приеме решението, когато има над 400 000 валидни подписа.

ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Чл. 10. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.’

Политическата партия “Възраждане”, която започна този референдум, коментира някои от основните моменти:

               Защо трябва да запазим българския лев и да отложим влизането на България в еврозоната?

  1. България ще загуби целия си монетарен суверенитет. Ние ще се откажем завинаги от правото сами да определяме паричната си политика. Други ще решават колко пари да се печатат, какви да са правилата за банките и други финансови институции, каква фискална и бюджетна политика да има България. Еврозоната няма механизъм за излизане, така че решението е на практика необратимо.
  2. България няма да има равен глас при взимането на решения в еврозоната. В анализът на БНБ е описан механизмът за взимане на решения в управителния съвет на ЕЦБ, където държавите са разпределени в 3 групи на влияние. България ще бъде трета група и ще има право на глас на ротационен принцип, като при влизането на всички 27 държави членки в еврозоната, ние ще участваме в под 40% от гласуванията, докато водещите дъжави като Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия ще участват в 80% от гласуванията. На практика еврозоната по своя замисъл е на три скорости и България ще има нищожен глас при определяне на общата парична политика.
  3. Решенията на ЕЦБ по отношение на общата парична политика в повечето случаи ще бъдат вредни за България. Това е записано в анализа на БНБ, където се посочва, че нашата икономика и макроикономически показатели ще имат пренебрежимо малка тежест спрямо тези на развитите икономики, а ЕЦБ упражнява обща парична политика, която удовлетворява възможно най-добре съвкъпно цялата еврозона. С други думи, когато Германия има нужда от проинфлационна парична политика, такава ще се провежда без значение от какво има нужда България в този момент.
  4. Българската народна банка ще загуби инструментите, с които може да противодейства на негативни влияние от паричната политката на ЕЦБ. Икономиката на България е интегрирана с тази на ЕС, съответно проинфлационните политики се прехвърлят към нас. Към днешна дата БНБ има поне три инструмента, с които може да противодейства и да балансира такива политики – минималните задължителни резерви по депозитите за банките, лихвите по свръхдепозитите за банките и административни буфери за банковия сектор. С влизането в еврозоната тези инструменти се отнемат от БНБ и България остава изцяло незащитима от неподходящи проинфлационни политики идващи от ЕЦБ.
  5. Икономиката на България не е готова за еврозоната и ще изпитаме асиметрични икономически шокове, както е записано в анализа на БНБ. Академичните изследвания на Европейксите институти сочат, че икономиката на една държава е готова да влезе в еврозоната, когато достигне поне 90% конвергенция спрямо средното или с други думи трябва доходите в България да са поне 90% от тези в еврозоната. Към днешна дата България има конвергенция от 60% и е от най-изостаналите държави по този показател. Приемането на еврото в България преди икономиката ни да е готова ще доведе до инфлация и щети върху малкия и среден бизнес.
  6. Банковата система ще стане по-нестабилна, като получи допълнително финансиране чрез намаляне на задължителните резерви по депозитите, които трябва да поддържат в сметка към БНБ. В анализа на БНБ е записано, че в България този резерв е 10% и е определен от БНБ, но с влизането в еврозоната ще бъде намален автоматично на определения от ЕЦБ 1%. Това ще освободи 10 пъти повече средства за банките, които ще разполагат с повече ликвидност и пари за раздаване под формата на кредити. Това ще доведе до занижаване на критериите за отпускане на кредити и съответно повече „лоши“ кредити. На практика ще се надуе балон от неплатежоспособни лица и фирми, което ще постави под риск цялата ни банкова система. В допълнение, докато балонът се надува, ще изпитваме увеличение на инфлацията и цените в различни сектори заради свръх кредитирането от страна на банките.
  7. Шокова инфлация в първите години, особено за стоките от първа необходимост е друга част от анализа на БНБ. Статистиката на други държави приели еврото показва ръст на цените на хранителни продукти и стоки от първа необходимост в размер между 5% и 15% на година за срок от 2-3 години, след което няма понижаване на цените. В комбинация с високата инфлация и предстоящата глобална енергийна и финансова криза през 2023 година, можем да очакваме, че цените на храните и стоките от първа необходимост ще се повишат общо между 15% и 45% върху инфлацията от 20%, която вече имаме. Това се наблядава и в последните държави приели еврото за официална валута (Литва, Латвия и Естония), където инфлацията към края на 2022 година подминава 25%.
  8. България ще финансира задлъжнелите икономики в еврозоната. Ще се присъединим към Европейския механизъм за стабилност, което е фонд за събиране на помощи, който финансира държави с голям процент дълг спрямо БВП като Италия, Гърция, Испания и Португалия. Парадоксално, България, макар и най-бедната държава в ЕС, няма да има възможност да се възползва от този фонд, защото нашият дълг спрямо БВП е един от най-добрите в ЕС, защото от 25 години сме във система на валутен борд, който осигурява фискална дисциплина. На практика най-бедната държава в ЕС с най-дисциплинираната парична политика в последните десетилетия ще плаща дълговете на неразумните държави. Според анализа на БНБ, България ще стане солидарен длъжник като започне да изкупува държавни ценни книжа през политиката на ЕЦБ на държави като Италия и Гърция, а нашата дългова солидарност може да ни струва над 50 милиарда евро, както отбелязват от БНБ.
  9. Ще се освободят милиарди от валутния борд, които могат да бъдат източени от политиците при сегашните нива на корупция. Валутния борд има резерв от над 67 милиарда лева, като част от тях ще бъдат освободени и оставени на разположение на правителството. Това е една от причините голяма част от политиците да желаят България да влезе в еврозоната.
  10. България има риск да задлъжнее и тръгне по пътя на Гърция. В момента валутния борд не позволява на българските правителства да теглят голям държавен дълг и да имаме голям дефицит в държавния бюджет. Влизането на България в еврозоната ще премахне тези ограничения, а ЕЦБ има агресивна парична политика за отпускане на държавен дълг за държавите членки. България ще може да задлъжнява с над 15 милиарда лева годишно, ако имаме правителства с лоша фискална дисциплина.

Харесайте ни и във фейсбук

Последвайте ни във Вайбер

Последвайте ни в телеграм

Вашето мнение?
+1
4
+1
2
+1
0
+1
1
+1
0
+1
0
Петър Баев
Петър Баевhttps://bgnational.media/
Разследващ журналистБивш съветник по националната сигурностПравителствени отношенияЕксперт по статистика и математика

ПОДОБНИ

НАЙ-НОВИ