19.8 C
Sofia

Ще обърне ли Мелони курса на Италия?

Публикувано на:

На 25-ти септември, седмица преди нашите, предстоят избори в Италия. Според всички социологически проучвания, победата на консервативното обединение на „Братя на Италия“ на Джорджя Мелони, „Лигата“ на Матео Салвини, и „Напред, Италия“ на добрия стар познайник Силвио Берлускони е в кърпа вързана. Дори се повдига въпросът дали те ще постигнат конституционно мнозинство от 2/3 – засега това изглежда малко вероятно, но все пак възможно.

Всъщност, преди 2 години, когато „Лигата“ на Матео Салвини напусна коалиционното управление заедно с анти-системната „Пет звезди“, най-вече заради отпадането на представката „анти-“ на последната, нещата, поне сред десните партии, изглеждаха доста различно. „Лигата“ водеше с много пред всички останали, като дори на моменти гонеше 40% подкрепа, които биха ѝ позволили, според италианските закони, да управлява еднолично. Обаче, съсичайки надеждата на Салвини за скорошни избори, глобалистите успяха, чрез петата си колона в „Пет звезди“, да сглобят правителство между тях и отявлената своя партия, т.нар. „социалдемократи“. А когато и то очаквано се разпадна, да направят „експертно“ правителство начело с бившия шеф на ЕЦБ Марио Драги. Напълно необяснимо и кощунствено за поддръжниците си, Салвини подкрепи последното.

И така, от десните единствено „Братя на Италия“ на Джорджя Мелони останаха опозиция докрай на този глобалистически марионетен режим. Съответно, близо половината бивши поддръжници на Салвини се насочиха към нея, „Лигата“ се срина в проучванията до по-малко от половината си предишна подкрепа, а „Братя на Италия“ излязоха начело, където са и до днес, макар и само на 2-5% пред „социалдемократите“. На плещите на иначе хубавата Джорджя Мелони легна основната отговорност за следващото управление на Италия. Дали тя ще се справи?

Като една патриархална, южняшка страна, е трудно да си представим Италия с водач – жена. Но ето че политическият вятър на бурното начало на XXI век довя и тази възможност – а вече и до голяма степен предопределеност – пред страната. Всъщност, от глобалистическите медии 45-годишната Мелони е наричана даже „фашистка“ и наследница на Мусолини – нещо крайно нелепо в очите на нормалния човек, но нека не забравяме колко зомбирани хора има по на запад от България, включително за съжаление и в Италия. Израснала в беден римски квартал, без баща след 12-годишната си възраст, Мелони е преминала през много перипетии, изградили светогледа ѝ и мечтата за една по-справедлива към италианците Италия. Още на 15 години показва политическите си заложби, създавайки училищна организация за подобрения в образованието. През 2001 г. е назначена за координатор на младежкото движение на „Националния алианс“ на Джанфранко Фини – бивш министър на външните работи на Берлускони, през 2006 г. става народна представителка, а през 2008 г., на 31-годишна възраст, самата тя става министърка без портфейл по въпросите на младежта в четвъртото правителство на Берлускони, с което и най-младият министър в републиканската история на Италия.

В края на 2012 г. Мелони основава заедно с Игнацио Ла Руса и Гуидо Крозето „Братя на Италия“, през 2014 г. е избрана за председателка на партията и останалото е история, превърнала я в една от най-черните личности за глобалистическите медии на запад – тя неведнъж си е позволявала да назове лично Сорос като враг на Италия. Точно 10 години след основаването на партията, Мелони може да се окаже министър-председателка на Италия, и то в преломен геополитически момент – разгара на световното преразпределение след края на американската хегемония, което премина в горещата си фаза с войната между Русия и Украйна.

Може ли Мелони да смени курса на безнадеждно задлъжнялата Италия от глобализъм към национализъм? Вероятно не, и именно заради почти необратимата задлъжнялост на страната, която ще върже ръцете ѝ в огромна степен, и най-вероятно ще я превърне в „изпусквателна клапа“ за яда на обикновения италианец, който ще бъде обезсърчен, след като види, че дори и тя не е успяла да промени нещата в страната му. Като цяло, възгледите на Мелони са доста обнадеждаващи, макар и принципната ѝ позиция против Русия да я прави доста безопасен противник на глобалистическото статукво (по този въпрос Салвини е по-уравновесен). Тя обича родината си, поддържа семейните ценности и е против миграцията, но надали ще съумее да направи повече от това, което направи Салвини като министър на вътрешните работи, затваряйки страната за мигранти от третия свят. Което обаче се оказа мимолетно – след няколкото му месеца във властта, язовирните стени отново бяха отприщени, и чувството за безпомощност у обикновения италианец, придобил някаква надежда от действията на Салвини, се засили повече от всякога.

Надали и Мелони ще успее да измъкне страната си от глобалистическата тиня, поддържана не толкова медийно и идеологически, защото огромното мнозинство италианци знаят, че ги лъжат, а чрез въздесъщата смъртоносна хватка на дълга. Европейската централна банка е единственото действително оръжие на глобализма в Стара Европа, но за сметка на това изключително мощно. Неслучайно водачи като Орбан и поляците от „Право и справедливост“ грижливо събираха пари години наред, преди да се опълчат на глобалистическите кукли на конци в Брюксел. Не вкараха страните си в дългове, а напротив – трупаха запаси. Затова и те са тези, които днес водят съпротивата на нормалността срещу брюкселското безумие, а Италия може само да се надява някога, след години, да достигне тяхното равнище на независимост.

И все пак, да пожелаем успех на хубавата Джорджя Мелони в нейната борба за бъдещето на Италия!

Подкрепете ни във телеграм

https://t.me/bnm_bg

Харесайте ни и във фейсбук

https://facebook.com/bgnational.media/

Вашето мнение?
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0
+1
0
Буревестник
Буревестникhttps://burevestnik-bg.com
Български подкаст за геополитика.Фейсбък група: https://facebook.com/groups/BurevestnikBG Телеграм група: https://t.me/BurevestnikBG

ПОДОБНИ

НАЙ-НОВИ