Тежки дни предстоят за Кирил Петков. Чистият и неопетнен азерски газ се обагри с кръв за пореден път след непровокираното нападение на Азербайджан срещу Армения. Този път става въпрос за същинска Армения, не за Нагорни-Карабах. Азерите обстрелваха цяла нощ с артилерия и ракети пограничните градове Джермук, Горис и Сотк. Обстрелваха не само казарми и военни цели, а цивилна инфраструктура. Правилното определение за тези действия би било “безразборно” или дори “варварско”.
Как ще реагира евроатлантическата общност на това? Със сигурност не можем да очакваме от малка държава (каквато Азербайджан безспорно е) в пълномащабен конфликт не просто да запази настоящите си нива на добив, но и да ги увеличи спрямо нуждите на Европа. При продължаване на този конфликт регионът ще изпадне в криза отвъд бойните действия – икономически война с Иран и Армения може сериозно да ограничи потенциала на азерската финансова и търговска система.
И в този ред на мисли, за ценности или за търговия ще си говорим? Напоследък в родните медии “евтиният азерски газ” стана устойчиво словосъчетание. Обикновено, когато се налага да повтаряш нещо отново и отново, то не е, защото повтореното е истина, а защото искаш да му придадеш някаква реална стойност, която просто не съществува. Нима може този газ да е евтин при моралната тежест, която го съпътства?
А кое може да е следващото убежище за надеждите на България за достъпен, евтин и неопетнен с жестокост газ? Бившият премиер Петков навярно ще триангулира в посока Алжир. Но там го чака друг кървав и страстен конфликт – този за Западна Сахара със съседно Мароко, който през 1963г. прераства в краткотрайна, но много брутална война. Заради него отношенията в региона продължават да са обтегнати, а Алжир струпва оръжия за евентуална ескалация.
Последователността изисква от градската общност да осъди азерската агресия и да обяви готовността си да санкционира азерските производство и износ. Това няма да е безболезнено – малко известен факт е, че Азербайджан, подобно на Китай, от години купува сериозни части от приватизирани бивши държавни индустрии, компании и активи. Така се случи в съседна Гърция, например, когато “Тройката” принуди държавата да се откаже от практически всичко, което притежаваше и да го разпродаде на търгове за жълти стотинки.
Ще бъде трудно, но демократичната общност трябва да се обедини около осъдителна позиция срещу средновековната жестокост на Азербайджан и да покаже, че България е солидарна с братския арменски народ. Дали Кирил Петков ще има смелостта?
Подкрепете ни във телеграм
Харесайте ни и във фейсбук
https://facebook.com/bgnational.media/
