Според “Доклад за убежището за 2023 г.” на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), България вече заема трето място в ЕС по брой подадени заявления за убежище от нелегални мигранти. Тази статистика идва на фона на решението на българското правителство да приема повече бежанци в замяна на включването на страната в така наречения “въздушен Шенген”.
Това развитие поражда въпроси относно потенциалната миграционна криза, която може да засегне България. Според анализатори, ако текущите тенденции продължат, страната може скоро да се превърне в основен входен пункт за мигранти в ЕС.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Ситуацията се усложнява от факта, че България вече се сблъсква с демографски предизвикателства и особено намаляващо население. Това повдига въпроси за бъдещето на страната и нейната способност да интегрира успешно новопристигащите мигранти.
С оглед на 5-те условия, които Австрия ни постави и яростните напъни на евроатлантическата сглобка в посока приемането на България в Шенген и Еврозоната, може да сме сигурни, че господата Денков, Пеевски, Петков, Борисов, Василев и прочее едва ли много-много взимат предвид нуждите на българите.
Какво реалистично трябва да очакваме?
Редица европейски държави от така нареченото “ядро” на ЕС изпитват затруднения с интеграцията на мигрантите от Азия и Близкия Изток. Очакванията, че те ще решат проблемите със социалните системи на старите демокрации, вкарвайки “свежа кръв” и евтин труд в техните икономики не се оправдават. Не само това, а все повече назрява възможността за избухване на етнически конфликти в редица държави – Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и т.н. На този фон възможността най-агресивните елементи сред новодошлите мигранти да бъдат изпратени в периферията на ЕС изглежда доста примамлива и най-вероятно това е мотивът за промяната на позициите на държавите, които го играеха лоши – Австрия и Нидерландия.
В този ред на мисли трябва да сме наясно, че риск от мигрантски натиск съществува и лъжите на правителството не трябва да остават безнаказани. Поемането на допълнителни ангажименти по дълбинските споразумения, реално ни вкарва в капан, в който не получаваме абсолютно никакви реални ползи, но за сметка на това поемаме реални задължения. Типична сделка в стил евроатлантическо правителство. За съжаление раболепието в последните 3 години и половина минава всякакви граници и е най-устойчивата черта на българските правителства независимо дали са редени от Борисов, Радев или Петков/Василев.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
