Оттеглянето на Русия от инициативата “Черноморско зърно” беше внимателно подготвено в поредица от стъпки през последните няколко месеца. Това не е внезапен ход, а обмислена стратегия от Владимир Путин.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук
Разрушаването на язовир “Каховка” унищожи сериозно количество напоителните системи – 94% от тях в Херсон, 74% в Запорожие и 30% в Днепропетровск вече нямат водоизточник. Последиците се простират отвъд границите на Украйна и засягат държавите, които разчитат за хранителните си доставки на украинците, особено на зърнените култури.
Блокиране на инфраструктура
През последните три месеца трите ключови украински пристанища бяха блокирани за превоз на стоки. В резултат на неотдавнашните руски атаки срещу инфраструктурата в Одеска област в пристанище Черноморск (едно от трите ключови пристанища за Черноморската зърнена инициатива) бяха унищожени 60 000 тона зърно. Одеса също е обект на руски нападения. Министерството на отбраната на Русия заяви в сряда, че ще счита всички кораби, пътуващи до украинските пристанища, за потенциални превозвачи на военни товари, а държавите, под чийто флаг плават, за страни в конфликта от украинска страна. Украйна предложи да изпрати корабите със зърно през териториалните води на близките държави от НАТО, но източници от разлинчни Телеграм канали съобщиха, че Военноморските сили на САЩ са прекратили искането, за да защитят корабите в близост до бреговете на НАТО.
Значението на “Зърнената сделка”
Русия и Украйна заедно осигуряват приблизително 40% от световния износ на пшеница. Продължаващата война обаче прекъсна тези жизненоважни вериги за доставки, предизвиквайки значителен скок на цените от над 30% от 2022 г. насам. Тази ескалация директно застрашава милиони африканци, повишавайки податливостта им към глад и недохранване. Това обстоятелство е особено критично за страни като Египет, Судан и Етиопия, където пшеницата е основен хранителен продукт. Историческите прецеденти служат като ярко напомняне за възможните обществени последици от тази криза. В миналото покачващите се цени на пшеницата са предизвиквали бунтове за хляб в тези нации, подчертавайки сериозността на разгръщащата се ситуация.
Рисковете за Африка
Комбинацията от тези фактори заплашва да предизвика драматичен скок в цените на суровините и да изостри продоволствената несигурност в Африка и Азия. Особено тревожна е потенциалната невъзможност за отглеждане на зърно в региони, възпрепятствани от прекъсвания в напоителните системи и качеството на водата поради разрушаването на язовира. Предварителните анализи може все още да не отразяват напълно сериозността на тази ситуация. Усложнявайки тези проблеми, нито продоволствената, нито енергийната криза от 2022 г. не са напълно облекчени, разпалвайки отново опасенията за глобална продоволствена и енергийна криза, подхранвана от продължаващата война в Украйна и стратегическите разногласия между САЩ и Китай.
В този сложен геополитически пейзаж африканските нации проявяват различни нагласи към продължаващата война. Замбия и Конго клонят повече към подкрепата на Запада, докато Сенегал и Уганда изглежда предпочитат Русия. Египет поддържа неутрална позиция, докато Южна Африка, като член на БРИКС, деликатно минава през дипломатическия лабиринт, както се вижда от потенциалното предложение за дипломатически имунитет на Владимир Путин преди предстоящата среща на върха на БРИКС. Геополитическата сложност се засилва, тъй като министър-председателят на Индия Моди предлага пълноправно членство на Африканския съюз в Г-20 на предстоящата среща на върха в Делхи, като признава нарастващото влияние на Африка на глобалната сцена.
Какво иска Путин?
Руските искания са ясни: трябва да се осигурят логистиката, превозът и транспортирането на руско зърно и торове, руските банки да се свържат отново със SWIFT и да се възобновят доставките на резервни части за селскостопанска техника. В същността си този ход на Русия е пресметната тактика за натиск, насочена към Запада, с цел да се получи одобрение за включването на Росселхозбанк в SWIFT, като по този начин се наруши действащият режим на санкции. Постигането на този важен етап ще проправи пътя за ефективен превоз, логистика и експедиция на руски хранителни стоки и торове, създавайки прецедент за заобикаляне на западните санкции и вливане на така необходимата валутна ликвидност в руската икономика.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук
Русия е готова да предизвика продоволствена криза 2.0, ако е необходимо, и глобалният Юг ще пострада най-много. Ако Украйна не е в състояние да изнася храни, населението на най-бедните страни ще бъде на ръба на оцеляването. Освен това ще пострада и световната икономика. Цената на зърното ще се повиши и не всички държави ще могат да си позволят да купуват селскостопански продукти, което означава, че цената на храните ще се увеличи значително: брашно, зърнени храни, месо.
Създавайки благоприятни условия за продоволствена криза 2.0, Русия може да упражни значително влияние върху африканските и азиатските държави, предвид тяхната силна зависимост от руските и украинските стоки. Това от своя страна служи за оказване на допълнителен натиск върху Запада да се съгласи с исканията на Путин.