Сегашният световен ред изглежда, че е в състояние на преход. Свидетели сме на преминаване от еднополюсен свят, който се появи след разпадането на Съветския съюз и разпадането на съветския блок, към многополюсен свят.
Основите на този многополюсен свят стават все по-очевидни, като сред ключовите играчи са Русия, Китай, ислямският свят, Индия и потенциално Африка и Латинска Америка. Тези субекти представляват различни цивилизации, много от които са обединени в групата БРИКС.
Забележително е, че след срещата на върха в Йоханесбург през 2023 г. тази група се разшири, като включи значими държави от ислямския свят, като Кралство Саудитска Арабия, Иран и Египет, както и Етиопия, която подсили африканската перспектива, и Аржентина, която допълнително затвърди присъствието на южноамериканските държави.
Това разширяване подчертава нарастващото влияние на многополюсния световен ред, като същевременно сигнализира за отслабване на западната хегемония.
Решимостта на САЩ и Запада да запазят едностранното си господство
Съединените щати и западните сили твърдо се придържат към концепцията за едностранно господство. Начело на световното лидерство, по-специално Съединените щати, са решени да запазят господството си във военната, политическата, икономическата, културната и идеологическата сфера. Този постоянен стремеж към еднополюсност се явява централното противоречие на нашата епоха, белязана от засилващата се борба между еднополюсността и многополюсността.
В този контекст е наложително да се разгледат ключовите конфликти и събития в световната политика, особено усилията за подкопаване на Русия, която отново утвърждава своя суверенитет и присъствие като независим полюс. Тази динамика спомага за изясняване на продължаващия конфликт в Украйна.
Подкрепата на западния свят за украинския президент Володимир Зеленски до голяма степен е продиктувана от желанието да се попречи на Русия отново да се превърне в самостоятелен глобален фактор – стремеж, отстояван от президента Владимир Путин през целия му мандат.
Путин укрепва политическия суверенитет на Руската федерация и постепенно подчертава статута на Русия като независима цивилизация, която не само се противопоставя на хегемонията на Запада, но и отхвърля неговата ценностна система.
Русия недвусмислено потвърди своята привързаност към традиционните ценности, като същевременно категорично отхвърли западния либерализъм, включително насърчаването на програмата за правата на хомосексуалистите и други западни идеологически стандарти, които Русия възприема като отклонения и девиации.
В отговор Западът активно подкрепи преврата в Киев през 2014 г., предостави мащабна военна помощ на Украйна, насърчи разпространението на неонацистка идеология в страната и провокира Русия да започне извънредна военна операция.
Без намесата на Путин Киев вероятно щеше да предприеме подобни действия самостоятелно, което доведе до откриването на първия фронт в ожесточената борба между многополярността и еднополярността в Украйна.
Едновременно с това Русия, под ръководството на Путин, признава, че не може да бъде само един от двата полюса в този свят, какъвто беше случаят по времето на Съветския съюз.
Във възход са нови цивилизации, включително китайската, ислямската, индийската, африканската и латиноамериканската. Русия вижда в тях потенциални съюзници и партньори в един истински и справедлив многополюсен ред – перспектива, която все още не е широко призната от останалата част на света.
Въпреки това постепенно се засилва осъзнаването на концепцията за многополюсност, пример за което е ситуацията с Тайван, който беше предпазен от превръщането си в следващото огнище на конфронтация между еднополюсността и многополюсността, особено в Тихоокеанския регион.
Възникват нови цивилизации, включително китайска, ислямска, индийска, африканска и латиноамериканска. Русия вижда в тях потенциални съюзници и партньори в един истински и справедлив многополюсен ред – перспектива, която все още не е широко призната от останалия свят.
Александър Дугин
Войната на Израел в Газа насочва към по-широка конфронтация
Събитията в Израел и Ивицата Газа са тясно свързани с този въпрос. Два трагични инцидента се случиха в бърза последователност. Първо, имаше нападение на Хамас срещу Израел, което доведе до значителен брой цивилни жертви и отвличане на заложници.
Впоследствие Израел предприе ответни удари по ивицата Газа, които се характеризираха с висока степен на бруталност и значителен брой цивилни жертви, особено сред жените и децата. Тези действия недвусмислено представляват нарушения на правата на човека и престъпления срещу човечеството и за тях липсва каквато и да е оправдана обосновка.
Но в същото време прилагането от страна на Израел на принципите на “lex talionis” (принцип, който се развива в началото на вавилонското право и предвижда, че наложеното наказание трябва да съответства по степен и вид на престъплението на извършителя, като око за око, зъб за зъб) доведе до това, което се описва като широко разпространен геноцид и жестоки условия на живот за жителите на Газа.
Както нападението на Хамас, така и отговорът на Израел се характеризират като действия извън рамките на приетите хуманитарни методи за разрешаване на политически конфликти.
Впоследствие се появява геополитическият пейзаж и макар че мащабът на действията на Израел е значително по-голям, оценката на ситуацията в ивицата Газа не зависи единствено от това; тя по-скоро зависи от основните геополитически тенденции.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Събитията в Израел, включително нападението на Хамас и отговорът на Израел, доведоха до по-широка конфронтация между Запада и ислямския свят. Тази конфронтация произтича от това, което се разглежда като безусловна и едностранна подкрепа за Израел, въпреки явния характер на престъпленията, извършени срещу цивилното население в Газа.
Ислямският свят е представен като отделен полюс, изправен пред действията на Израел в Газа и в по-широките палестински територии, като същевременно се отчитат несправедливостите, с които се сблъскват палестинците, които са били изселени от земята си, за да живеят в бедни и изолирани райони.
Единството на ислямския свят стана неоспоримо, като палестинският въпрос служи като обединяваща сила, която обединява сунити, шиити, турци и иранци, както и фракции, участващи във вътрешни конфликти в Йемен, Сирия, Ирак и Либия.
Този въпрос има пряко отношение към държави като Пакистан, Индонезия, Малайзия и Бангладеш.
Освен това мюсюлманите, живеещи в Съединените американски щати, Европа, Русия и Африка, не могат да останат безразлични. Забележително е, че въпреки политическите си различия, палестинците в Газа, Западния бряг и района на река Йордан са обединени в колективни усилия за запазване на достойнството си.
Палестинската кауза и Съединените щати
През последните десетилетия Съединените щати успяха да попречат на мюсюлманите да се обединят около палестинския въпрос и да ги насърчат да нормализират отношенията си с Израел.
Но тези опити вече не са успешни. През последните седмици всички тези усилия се оказаха напразни, тъй като недвусмислената подкрепа за Израел продължава. Масовото избиване на цивилни граждани в Газа от страна на Израел, на което стана свидетел цялата световна общност, принуждава ислямския свят да остави настрана вътрешните различия и да обмисли пряка конфронтация със Запада.
Израел, подобно на Украйна, не служи за нищо повече от инструмент на властолюбивата и безмилостна западна хегемония. Той не се притеснява от престъпни деяния или расистки изказвания и действия.
Коренът на проблема обаче не е в самия Израел, а по-скоро в ролята му на геополитически инструмент в рамките на еднополюсния свят. Това съвпада точно с онова, което президентът Владимир Путин формулира наскоро, когато спомена мрежата от враждебност и конфликти, изплетена от “паяци” – метафора за глобалистите, прилагащи колониални тактики, основани на принципа “разделяй и владей”.
За да се противопоставим ефективно на онези, които отчаяно се стремят да запазят еднополюсния свят и господството на Запада, е изключително важно да разберем същността на тяхната стратегия. Въоръжени с това разбиране, ние можем съзнателно да изградим алтернативен модел, за да се противопоставим на този план, да продължим уверено напред и да се обединим за установяването на многополюсен свят.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Продължаващият конфликт в ивицата Газа и Палестина като цяло представлява пряко предизвикателство не само за конкретни групи или дори за арабите като цяло, но и за целия ислямски свят и ислямската цивилизация. Все по-очевидно е, че Западът се е впуснал в конфронтация със самия ислям – реалност, която вече се признава от мнозина.
Колективна необходимост от защита на мюсюлманските народи от лошо отношение
От нации като Саудитска Арабия, Турция, Иран и Пакистан до региони, обхващащи от Тунис до Бахрейн, от салафити до сунити и суфии, и обхващащи различни политически фракции в Палестина, Сирия, Либия, Ливан, както и разделението между шиити и сунити, съществува колективна необходимост от защита на достойнството на ислямската цивилизация. Тя се утвърждава като суверенна, независима цивилизация, която отхвърля всяко лошо отношение.
Споменаването от Ердоган на джихада като отговор на конфликта служи като напомняне за историческите кръстоносни походи, но тази аналогия не отразява напълно същността на настоящата ситуация. Съвременната западна глобализация се е отклонила значително от християнската цивилизация, като е прекъснала много връзки с християнската култура в полза на материализма, атеизма и индивидуализма.
Християнството има малко общо с материалните науки или социално-икономическата система, движена предимно от печалбата, и със сигурност не одобрява легализирането на отклоненията или приемането на патологията като норма, нито склонността към постчовешко съществуване – концепция, ентусиазирано пропагандирана от израелския философ постхуманист Ювал Харари.
Западът в съвременната си форма представлява антихристиянски феномен, лишен от всякаква връзка с ценностите на християнството или приемането на християнския кръст. От съществено значение е да се признае, че когато ислямският свят се сблъсква със Запада, той не влиза в конфликт с цивилизацията на Христос, а по-скоро с една антихристиянска цивилизация, която може да се нарече цивилизацията на Антихриста.
Русия, като значим глобален играч, активно участва във война със Запада на територията на Украйна.
За съжаление, поради влиянието на западната пропаганда, много ислямски държави не са разбрали напълно причините, целите и естеството на този конфликт, като често го възприемат като обикновен регионален спор. Тъй като обаче глобализацията оказва пряко влияние върху мюсюлманите по света, специалната военна операция на Русия в Украйна придобива съвсем различно значение.
В крайна сметка тя означава сблъсък между многополюсния и еднополюсния свят, т.е. тази война обслужва интересите не само на Русия като глобален полюс, но косвено или дори пряко на всички такива полюси. Китай е добре подготвен да разбере това, а в рамките на ислямския свят Иран е сред тези, които могат да схванат тази перспектива.
Забележително е, че геополитическата осведоменост бързо нараства и в други ислямски общества, включително в Кралство Саудитска Арабия, Египет, Турция, Пакистан и Индонезия. Това доведе до инициативи като помирението между Саудитска Арабия и Иран и стремежа на Турция към суверенна политика.
Масовото избиване на цивилни в Газа от страна на Израел, на което стана свидетел цялата световна общност, принуждава ислямския свят да остави настрана вътрешните различия и да обмисли пряка конфронтация със Запада.
Александър Дугин
Руските мотиви и призракът на Третата световна война
Тъй като ислямският свят все повече се разпознава като важен полюс и единна цивилизация, мотивите зад руските действия стават все по-ясни и разбираеми.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Президентът Владимир Путин вече си е спечелил международна известност и се радва на значителна популярност по целия свят, особено в незападните страни. Тази популярност придава точен смисъл и ясна обосновка на неговите стратегически решения.
По същество Русия се бори енергично с еднополярността, което се изразява в по-широка борба срещу глобализацията и хегемонистичното влияние на Запада. Днес сме свидетели на това как Западът, който често се разглежда като действащ чрез своя пълномощник Израел, се насочва към ислямския свят и подлага палестинците на геноцид.
Това означава, че моментът на исляма настъпва на фона на войната между мюсюлманите и западната хегемония, която може да избухне във всеки един момент. Въз основа на моите познания за израелците няма съмнение, че те няма да спрат, докато не ликвидират палестинците.
“Войната сега изглежда наистина всеобхватна в мащабите на борда”. В този случай, на първо място, ислямският свят има обективни съюзници, като Русия, както и Китай, който има да решава тайванския проблем в най-скоро време. С течение на времето вероятно постепенно ще се появят и допълнителни фронтове.
Въпросът, който възниква тук, е дали това може да доведе до избухването на трета световна война. Това изглежда много вероятно и в известен смисъл вече е в ход.
За да ескалира войната в световен мащаб, е наложително да се натрупа критична маса от нерешени противоречия, налагащи военно разрешаване. Това условие е изпълнено. Западните сили не проявяват склонност да се откажат доброволно от господството си, а новите полюси, възникващите независими цивилизации и обширните региони не желаят повече да приемат това господство и да го търпят.
Нещо повече, доказана е неспособността на Съединените щати и на по-широкия колективен Запад да бъдат лидери на човечеството, без да изоставят политиките, които подстрекават и подхранват нови конфликти и войни.
Неизбежната война трябва да бъде спечелена.
Днес сме свидетели на това как Западът, който често се разглежда като действащ чрез своя пълномощник Израел, се насочва към ислямския свят и подлага палестинските араби на геноцид. Това означава, че настъпва моментът на исляма, на фона на тази война между мюсюлманите и западната хегемония, която може да избухне всеки момент.
Александър Дугин
Тръмп срещу Байдън
В крайна сметка, каква роля играе бившият президент на САЩ Доналд Тръмп в ескалиращата конфронтация между исляма и Запада? Президентът Джо Байдън твърдо се застъпва за глобализацията, противопоставя се на Русия и пламенно подкрепя еднополюсността.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Точно това обяснява непоколебимата му подкрепа за новия нацистки режим в Киев и пълното оправдаване на Израел за неговите действия, включително за прекия геноцид.
Позицията на Тръмп обаче е различна. Той олицетворява класическа националистическа перспектива, като дава приоритет на интересите на Съединените щати като нация пред прибързаните планове за глобално господство.
Що се отнася до отношенията с Русия, Тръмп проявява безразличие, като се съсредоточава повече върху въпросите на търговията и икономическата конкуренция с Китай. Въпреки това той е едновременно подвластен на мощното ционистко лоби в Съединените щати и изцяло се влияе от него.
Ето защо предстоящата война между Запада и исляма не бива да се посреща със самодоволство, не само от гледна точка на Запада, но и от страна на републиканците като цяло.
В този контекст, ако Тръмп отново заеме президентския пост, това потенциално би могло да намали подкрепата за Украйна, която е от решаващо значение за Русия. Той обаче може да възприеме още по-строг подход към мюсюлманите и палестинците, като вероятно надмине строгостта на политиката на Байдън.
Реализмът е наложителен и ние трябва да се подготвим за предизвикателен, сериозен и продължителен конфликт на хоризонта.
Важно е да се осъзнае, че това не е религиозен конфликт, а по-скоро материалистична, атеистична самозвана война срещу всички традиционни религии. Това означава, че моментът за окончателната битка може би е настъпил.
Байдън твърдо се застъпва за глобализацията, противопоставя се на Русия и горещо подкрепя еднополюсността. Позицията на Тръмп обаче е различна. Той олицетворява класическа националистическа перспектива, като дава приоритет на интересите на Съединените щати като нация пред прибързаните планове за глобално господство.
Александър Дугин
Призракът на ядрената война и смъртта на еднополюсната система
Преминава ли неизбежният конфликт към ядрена война? Тази перспектива не може да бъде отхвърлена, особено като се има предвид потенциалното използване на тактически ядрени оръжия.
Малко вероятно е държавите, притежаващи стратегически ядрен потенциал, като Русия и страните от НАТО, да прибягнат до използването му, като се имат предвид катастрофалните последици за човечеството.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Въпреки това, като се има предвид, че Израел, Пакистан и евентуално Иран притежават ядрени оръжия, не е изключено те да бъдат използвани в локален контекст.
Каква ще бъде конфигурацията на световния ред по време на тази предстояща конфронтация?
Няма готов отговор на този въпрос. Едно нещо обаче може да се изключи окончателно, а именно създаването на здрава, стабилна и еднополюсна световна система – концепция, която горещо се защитава от привържениците на глобализацията.
Независимо от конкретните обстоятелства, еднополюсен свят е невъзможен. Светът или ще бъде многополюсен, или няма да съществува. Колкото по-силна е решимостта на Запада да запази господството си, толкова по-ожесточена ще бъде последвалата битка, която може да прерасне в трета световна война.
Многополярността няма да се появи спонтанно. В момента в ислямския свят тече решаващ процес на възстановяване. Ако мюсюлманите успеят да се обединят срещу общ страшен противник, възходът на ислямския полюс на силата става реален.
По мое мнение възстановяването на Багдад и неговата ключова роля в Ирак може да представлява идеалното решение. Ирак служи като събирателна точка за различни основни направления на ислямската цивилизация, включително араби, сунити, шиити, суфии, салафити, индоевропейци, кюрди и турци. По-специално Багдад в миналото е бил средище, където са процъфтявали науката, религиозното образование, философията и духовните движения.
Въпреки това това твърдение остава спекулативно. Въпреки това е очевидно, че ислямският свят ще се нуждае от обединяваща основа или обща основа.
Багдад би могъл да послужи като такава платформа или като точка на равновесие. Въпреки това, за да се осъществи тази визия, Ирак трябва първо да бъде освободен от присъствието на американските сили.
Оказва се, че всеки полюс на властта трябва да потвърди правото си на съществуване чрез конфликт. След като постигне победа в Украйна, Русия ще се превърне в напълно суверенна сила. По същия начин, след като бъде решен тайванският въпрос, Китай ще се утвърди като значим полюс.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Междувременно ислямският свят настоява за справедливо решение на палестинския проблем.
Развитието на събитията няма да спре дотук; в крайна сметка ролята на Индия, Африка и Латинска Америка, които в момента все повече се сблъскват с новите сили на колонизацията, също ще стане значима.
Следователно всички полюси в многополюсния свят ще трябва да се ориентират в своите уникални предизвикателства и изпитания.
В крайна сметка ролята на Индия, Африка и Латинска Америка, които в момента все повече се сблъскват с новите сили на колонизацията, също ще стане значима. Следователно всички полюси в многополюсния свят ще трябва да се справят със своите уникални предизвикателства и изпитания.
Александър Дугин
Многополюсността е вероятна
След това може да станем свидетели на частично завръщане към глобалния ред, който е съществувал преди Христофор Колумб, когато различни империи са съжителствали заедно със Западна Европа.
Тези империи включваха китайската, индийската, руската, османската и персийската, както и силни независими държави в Южна Азия, Африка, Латинска Америка и дори Океания. Всяко от тези образувания е имало свои отделни политически и социални системи, които по-късно европейците приравняват към варварството и дивачеството.
Следователно многополюсността е напълно правдоподобна, което е важало за човечеството преди появата на западната глобална имперска политика в модерната епоха.
Това не означава незабавно установяване на глобален мир; такава многополюсна световна система обаче по своята същност би била по-справедлива и балансирана.
Към всички конфликти би се подхождало въз основа на справедлива и колективна позиция, при която човечеството би било защитено от расова несправедливост, подобна на тази, на която сме свидетели в нацистка Германия, съвременен Израел или агресивното господство на глобалния Запад.
