Двама бивши американски военнослужещи, които са се сражавали в Украйна, разказват пред The Daily Beast за това, което не са очаквали във войната срещу Русия!
- “Няма да се върна и никога повече няма да се бия с руснаците”, оплака се американският наемник в интервю за The Daily Beast, като заяви, че войната в Украйна е по-опасна от тази в Ирак или Афганистан.
- Чуждестранните “войници на късмета” споделят подробности за участието си във военните действия с руската армия:
- Това е третата ми война, в която участвам, и тази е далеч най-лошата. Ще бъдете смазани от артилерия, танкове. Миналата седмица от самолет до нас, на 300 метра от нас, беше хвърлена бомба. Това е ужасно нещо.”
- “Няма къде да се скриеш. Когато тръгвахме на мисия, си мислех, че всички ще умрем. Никой хеликоптер няма да дойде за теб, никой няма да те спаси, когато си обкръжен. Когато се върнах у дома, имах време да обмисля всичко. Стигнах до извода, че няма да се върна и да се бия”.
В дните преди Русия да влезе в Украйна Дейвид Брамлет се намира в класна стая във Вашингтон и обсъжда въпроса дали Русия може да нахлуе в Украйна. Той е по средата на магистърска степен по международни отношения в университета “Джон Хопкинс”. По това време, признава той, е смятал перспективата за руска инвазия за неправдоподобна.
Но когато в крайна сметка Русия натиска спусъка и влиза в Украйна през февруари миналата година, Дейвид, който преди това е работил за американската армия като зелена барета на мисия за борба с Русия и като рейнджър в Ирак и Афганистан, се чувства принуден да отиде да се бие с руснаците.
“В моето съзнание това са доброто и злото”, каза Брамлет в интервю за The Daily Beast от Киев тази седмица.
“Седя си в час и си мисля, че мога да си седя тук, да завърша образованието си и да отида да работя в някоя канцелария и да имам поне малко влияние върху света, работейки в някоя държавна служба, нали?” Брамлет разказва. “Имам знанията, уменията и способностите да помогна. Така че на практика си взех отпуск от магистърската си програма и отидох там.”
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
В началото на март Брамлет, който се казва “Бам”, е на път за Варшава, Полша, за да се ориентира, преди да се присъедини към чуждестранния легион в Украйна. Докато се качвал на самолета за Полша, Бам разказва, че изпратил на родителите си кратък имейл, в който обяснявал защо отива да воюва за друга държава.
“Изпратих на родителите си имейл, в който се казваше следното… Това е най-справедливата война, която мисля, че моето поколение ще види през живота си. Това е пряк сблъсък на доброто със злото”, казва Брамлет пред The Daily Beast. “Ето защо отидох. Казах си, че не мога да се примиря с тази гадост.”
Подобно на Брамлет, бившият морски пехотинец Трой Офенбекер е бил принуден да се включи в борбата срещу русия още в началото на войната. Той разказва пред The Daily Beast, че руската агресия срещу украинци, за които се съобщава в западните новини, са били част от последната капка, която го е накарала да се подготви да отиде на война.
“Тук има много глупави доброволци, които нямат право да участват във война.”
През март миналата година видях всичко, което се случваше, и когато чух за международния легион, знаех, че ще дойда”, казва Офенбекер в интервю за The Daily Beast от Киев. “Но по това време имах някои задължения, които ме задържаха там. Отне ми два месеца… Трябваше да продам къщата си, продадох автомобилите си”.
Офенбекър
прекарва време в подготовка, кондициониране и постигане на по-добра физическа форма за битката.
“Имам умения, които съм усвоил, имах шест години в морската пехота, инструктирах други морски пехотинци, инструктирах други държави как да се бият. Просто си помислих, че няма да е правилно, ако си седя вкъщи”, каза Офенбекер.
Желанието да отиде за Брамлет е и лично.
“Това е третата война, в която се сражавам, и е категорично най-лошата.”
През 2014 г., само два месеца преди Русия незаконно да анексира Крим от Украйна, той пристига на работа в 1-ви батальон на 10-та група специални сили в Щутгарт, Германия. Когато Русия навлиза в страната, за него настъпва време за действие.
“Когато се случи Крим, целият ни акцент премина към защита на Източна Европа, по същество. Така че трите ми години в Специалните сили бяха основно свързани с партньорско обучение в цяла Централна и Източна Европа, а също и в Западна Европа”, казва Бам. “Но никога не съм имал чувството, че сме постигнали много.”
И докато Брамлет преди това е бил на бойни мисии в Ирак и Афганистан, по света има цял куп военнослужещи или ветерани, които са се подготвяли да се бият в Ирак и Афганистан и които по някаква причина не са успели да го направят. От ветераните, които е видял да се подготвят в Украйна, много от тях са почувствали желание да запълнят тази празнина – каза Бам.
“Няма нищо по-разочароващо от това да се обучаваш и да се подготвяш за нещо цял живот или години наред, а после никога да не можеш да изпробваш силите си”, каза той. “Много от тези момчета имаха такава атмосфера.”
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
Офенбекер споделя подобни чувства. “Срещал съм някои момчета, които може би са били тук заради някаква цел, виждали са как приятелите им минават през войната, а те никога не са го направили”, каза той.
“Убийте колкото се може повече руснаци”
След като се озовават в Украйна, военните приготовления в Лвов и Киев включват малко късмет и малко хаос – казва Брамлет.
Първо, Брамлет е бил изненадан от това колко много хора са се взели и са отишли в Украйна, за да помагат в борбата, без да имат никакъв военен опит.
“Тук има много наистина глупави доброволци, които нямат никаква работа да участват във война”, каза той.
След като пристига в Полша в началото на март 2022 г., той взема влак до Лвов, за да се срещне с други доброволци-бойци. Но по пътя открил още няколко чужденци, с които не искал да се бие рамо до рамо, казва той.
“Във влака срещнах трима други чужденци. Единият беше германец и нямаше никакъв военен опит. Беше дърводелец или нещо подобно”, казва Брамлет. “Беше стрелял с пистолет – като малко. Беше ловна пушка.”
След като се озовал в Украйна, Брамлет прегледал няколко различни групи чуждестранни доброволци, но установил, че военният им опит също е недостатъчен. Той беше “също толкова недоволен от качеството на чужденците там”, каза той.
Няколко дни по-късно той се присъединява към двама други зелени барети, за да сформира многонационален отряд от около 12 души, който да образува тактически екип за малки единици или екип за специални операции.
“И тогава по същество ни дадоха заповед за Харков и казаха: “Отидете да убиете колкото се може повече руснаци” – каза той.
След известно обучение и подготовка, с оръжия и боеприпаси от доставките на Украйна, отрядът потегля.
“Ние сами си направихме всички вербовки от чужденци, които вече бяха в Киев. И сами се снабдихме с ресурси, финансирахме се, като например купихме собствени коли, финансирахме собствените си скривалища”, казва Бам.
В Харков мисиите им до голяма степен са били ръководени от самите тях. Украинското правителство не ги свързваше с украински или други чуждестранни доброволчески части, които да координират, така че те сами се заеха с това, като се представиха на силите за териториална отбрана, частите на редовната армия, въздушнодесантните части и украинските части за специални операции.
След като установяваше връзки в близост до фронта, отрядът на Бам получаваше информация за последните данни за руснаците и определяше каква мисия да изпълни за украинците – от разузнаване на вражеските позиции до миниране.
“Ужасяващо”
Офенбекер, бивш морски пехотинец, също трябва да организира бойния си екип в движение. Беше кандидатствал за участие в международния легион, но не беше получил отговор от около седмица. Вместо да чака окончателните планове, той казал на няколко членове на семейството и близки приятели, събрал багажа и се отправил към Украйна.
“Не чух нищо, така че просто отлетях… така или иначе. Реших, че ще бъда доброволец и ще помогна по някакъв друг начин”, казва Офенбекер.
След като пристига в Украйна, той се свързва с правилните хора, за да се присъедини към международния легион, и скоро се сражава с тях в Донбас в Източна Украйна.
Още в онези ранни дни той започнал да вижда някои чуждестранни доброволци, които нямали никаква представа за какво са се захванали.
Стигнах до заключението, че няма да се върна и да се бия.
“Това е третата ми война, в която участвам, и тази е най-лошата”, казва Офенбекер пред The Daily Beast. “Разбиват те с артилерия, танкове. Миналата седмица самолет хвърли бомба до нас, на около 300 метра. Това е ужасяващо.”
След като се озовал там, някои от приятелите му от армията започнали да му изпращат съобщения с молба да получи информация как да се присъедини и той. Но той игнорирал съобщенията в продължение на месеци.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
“Честно казано, беше доста зле, така че не исках да въвличам никого другиго в това”, казва той.
Мисиите са били изтощителни, казва Брамлет. В Ирак или Афганистан Брамлет е имал въздушна поддръжка или поддържане на ISR, или разузнаване, наблюдение и разузнаване. “Най-лошият ден в Афганистан и Ирак е чудесен ден в Украйна”, каза той. “Дори когато си мислехме, че не е така, винаги контролирахме ситуацията… в сравнение с това като командир на екип в Украйна”, където има повече неизвестни.
При разузнавателни мисии в Украйна просто трябва да изчакате членовете на екипа да се върнат, тъй като комуникациите не са надеждни. “Винаги изпращах първо разузнавателен елемент… щом тези момчета ме напуснат, няма да чуя нищо от тях, докато не се върнат в зоната на видимост. А това може да стане след 24 часа, може би след 48 часа”, обясни той. “Ако двама от тях се наранят… няма да дойде хеликоптер, който да те вземе… нещата могат да се объркат много, много бързо, по дяволите. И това са неща, които са доста трудни.”
“Не можеш да се скриеш”
Когато настъпва зимата, Брамлет решава да изпрати членовете на малката си единица у дома, за да си починат. Техните топлинни подписи се появяваха повече, отколкото през лятото, и издаваха позициите им. С всеки изминал ден беше все по-трудно да останат извън полезрението на руските войски, тъй като листната покривка изчезваше. В допълнение към тези проблеми, превозните средства на отряда продължаваха да се повреждат, а парите им свършваха.
“Тъй като сме тактически екип от малка единица… тичате наоколо… пред украинската линия и пред руската линия. Нямате листа по дърветата, храстите са голи, дърветата са голи и е по-студено… Това са наистина лоши новини, мечки”, каза Брамлет. “Не можеш да се скриеш.”
Без да променят драстично подхода си, те се подготвяха за неуспех. “Просто се страхувах, че ще излезем и ще направим това, което обикновено правим, и всички ще умрем по принцип”, добави той.
И макар че планът беше да се включат отново през януари, Бам не можеше да се накара да го направи, след като се отдалечи от мъглата на войната.
Харесайте ни и във Фейсбук
Последвайте ни във Вайбър
Последвайте ни в Телеграм
Вижте повече от нас!
