Когато говорим за инфлация в Еврозоната трябва да знаем, че истината далеч не е толкова проста и очевидна, колкото се опитват да ни убедят икономистите и финансистите по големите медии.
Споделяме един фейсбук статус, който добре илюстрира казуса с инфлацията в Еврозоната и ситуацията в редица държави, които се дават за пример доста избирателно.
От Стоян Панчев
“Виждам в последните дни редица коментатори, някои от които би трябвало да знаят, че говорят глупости, са се заели с въпроса за хърватската инфлация.
Основният аргумент е следният – Хърватия влезе в еврозоната и инфлацията там падна. Следователно няма проблем да премахнем лева и борда. Показваме една хвърчаща графика на Ганя и всичко ще бъде наред.
Да прегледаме обаче отново фактологията.
1. И БНБ, и ЕЦБ, и ОИСР имат доклади за ефекта на повишаване на цените непосредствено след влизане в еврозоната – дали заради рационално невнимание, дали заради едновременно синхронизиране на цените, дали защото търговците просто могат, няма твърде голямо значение, феноменът без съмнение е налице.
Това повишение се случва най-вече при предлагане на дребно – храни, кафе, фризьорски услуги, ресторанти, услуги за бита и пр. Скоковете може да бъдат резки и съответно лесно се забелязват от мнозинството потребители.
Въпреки това, тъй като подобни стоки и услуги са само малка част от индекса на потребителските цени (или от хармонизирания такъв), то отчетено от всички цени подобно увеличение се движи в порядъка 0,3-0,5 п.п. Не твърде малко, но не и шокиращо на фона на инфлацията от 2021 г. насам.
Това написах аз самият, когато излезе информация, че същото се е случило и в Хърватия и самите хървати бяха в шок. Ето някои заглавия на големи чужди медии, ако сме забравили:
“Хърватия в сблъсък с търговци след див скок на цените пост-евро” – Ройтерс
“Хърватия прие еврото, но много смятат, че бизнесът се възползва и повишава цените” – BBC
“Ценови скокове шокират пазаруващи в Хърватска след влизане в еврозоната” – Ал Джазира
Първоначалното поскъпване от “закръгляне” се случи, точно както знаехме от икономическата литература. И то наистина беше отчетено с 0,2-0,3 п.п. в ХИПЦ, особено след като хърватското правителство се впусна да парира ценовите шокове след първи януари тази година.
2. В еврозоната от почти година, а в САЩ от близо 15 месеца тече процес на затягане на паричната политика – увеличаване на лихви и спиране (ограничаване) на количествените улеснения. Идеята на тази нова политика е да се спре създаването на ликвидност и да се укроти инфлацията.
Още миналата година започнах да говоря как затягането на монетарната политика ще доведе до спад в темпа на ръст на цените във всички западни икономики, включително и в България. Така и става, процесът тече, както е видно от данните.
Цялата еврозона – от 10,6% (ХИПЦ) през октомври 2022 г. свали до 6,1% през май тази година – .т.е. спад от 4,5 п.п.
Германия – от 11,6% до 6,3% т.е. спад от 5.3 п.п.
Естония – от 25,2% до 11,2% т.е. спад от цели 14 п.п.
Хърватия – от 13,5 до 7,9% т.е. спад от 5,6 п.п.
България от 18,7% до 10,1% т.е спад от 8,6 п.п.
Полша от 18,4% до 13% т.е. спад от 5,3 п.п.
САЩ – от 9,1% до 4% т.е. спад от 5,1 п.п.
С други думи, спадът в инфлацията не само няма нищо общо с присъединяването към еврозоната, но се случва във всички западни икономики, независимо от валутата. Случва се в еврова, доларова, злотна, левова и още много други системи.
Тече общ процес на намаляване на инфлацията със силно изявен базов ефект.
Твърдението – приеха еврото и затова им падна инфлацията – е за двойка на първокурсник. Защо депутати и бивши икономисти го ползват, оставям го на преценката на четящите.
3. Опасностите по линия на завишената инфлация отвъд закръглянето на цените са по-мащабни, но и по-дългосрочни. Няма да се реализират една-две години след влизането на една страна в еврозоната, камо ли до пет месеца.
Първата е така познатата липса на реална конвергенция – доходите и размерът на стопанството на глава от населението изостават спрямо тези на страните в еврозоната. Колкото по-близо е в своето икономическо развитие една страна до останалите членки на еврозоната, толкова по-малък е инфлационният излишък, произтичащ от конвергенцията. България като най-изостанала е изправена и пред най-голяма опасност от подобен тип допълнителна инфлация- според данните на унгарската централна банка, проблемът с инфлационния излишък се разрешава при достигане на 90% конвергенция (ние сме на ниво от 57%).
Вторият голям ефект е специфичен за страни във валутен борд, преминаващи в евро (като Литва и Естония). Допълнителната инфлация там идва от премахването на забраната централната банка да кредитира правителството и да отпуска кредити на търговски банки. Възможността за купуване на ДЦК от страна на централната банка директно увеличава паричната база. Към това се добавя намаляването на коефициента на задължителните минимални резерви от 12% на 1%, което води до увеличение на паричния мултипликатор. Повишените парични база и мултипликатор водят до по-високо парично предлагане оттам и до по-високи цени. Повече по темата в монографията на доц. Димитър Чобанов.
На нищо от това не можеш да отговориш с хвърчащи листчета. Видя се, че е така на всички сериозни проведени дебати, затова и новата тактика е просто да се говорят глупости от представяли се за сериозни икономисти в миналото…пък днес, който се хване.”
БНМ споделя мнението на г-н Панчев без редакторска намеса.
Следвайте “БНМ” в Телеграм, Вайбер и Фейсбук.
