На 6 октомври 1014 г. умира българският цар Самуил, вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.
За ранните години на Самуил не се знае много. Сведенията са, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им – Рипсимия. Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход. Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво.
Управлението на Самуил започва от 971 г., когато управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. След битката при Беласица обаче сърцето на цар Самуил не издържа при вида на ослепената 15 000 българска войска.
След преждевременната смърт на Самуил България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.
Поклон пред един от най-славните, но и трагични български царе!
Подкрепете ни във телеграм
Харесайте ни и във фейсбук
https://facebook.com/bgnational.media/
