В човешката история битува един често срещан мотив – този за предателя, на когото после краят идва именно от ръцете на тези, към които е предал своите. Защото никой не обича предателите, никой не ги уважава, дори тези, получили изгода от предателството им.
У нас този мотив е най-известен от средновековната легенда за падането на Търново, чиито порти уж били отворени за османците от евреин, но после самият султан нарежда неговото погубване като “отплата” за предателството. Става популярен от произведението на Иван Вазов от 1906 г. “Жидов гроб” и въплащава в себе си едно далеч по-общочовешко инстинктивно усещане спрямо предателите. Това, че дори да ти свършат на теб усулуга не бива да им се доверяваш, никога. А пък ако си мъдър и достолепен лидер даже ще ги накажеш за предателството към собствените ти врагове.
” – Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас:
аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твойта е власт.Паша милостиви: награда!
– А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свят много йощ бих потрошил.За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих;
сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших.И викна на двама войника:
Иван Вазов, 1906 г.
– Убийте туй куче сега! –
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага. “
Подкрепете ни във телеграм
Харесайте ни и във фейсбук
https://facebook.com/bgnational.media/
